неделя, 3 май 2009 г.

Лешниково

Вечер, късна нощна вечер
и светлинките викат ме към теб.
Коктейлното червило по стъклото..
останалият в празна чаша лед.
Стоях пред входа ти, развълнувано спокойна
весела, рискуваща, изкряща..
слизаше по стълбите, видях те
алкохолът започна да ме хваща.
Но не тази, спиртовата единица..
която изпарява се и те замайва..
а онази мъничка искрица,
спираща дъха ми, точно тази ме омайва.
Спря се, погледна ме и се зачуди..
незнам какво, неискам и да знам,
стига ми това че ме събуди
с това, че те видях.. ти стоеше там..
Гушна ме,
а колко силно гушкаш..
не можех да си пожелая толко много,
погледна ме,
в погледа ти се загубих,
там ми беше топло и удобно..
Лешнико-кафеви светлинки..
пронизаха ме, но със мекота,
тази нощ не мислех, не отивах..
само плувах, гаснех ти в ума,
Не ме интересуваше какви сме..
къде, защо и до кога.
Имаше ни, там.. по улицата, в дясно
имаше ни в парфюма ти, в небето, в реалността.