четвъртък, 13 май 2010 г.

Одеало светлина

Може би е рано да пиша нещичко за теб,
не те познавам за да те опиша..
Но въпреки това неоставям празен ред,
светлината ти, в очите ми издиша.
Колко кратичко и ясно е това,
което мога тука да напиша...
но думите ми бъркат мисълта,
в тази малка разноцветна книжка.
Игриви въображаеми слънца,
политат и се скриват зад небето...
срам ги е от рядката ти красота,
в душата, очите и сърцето.
Златисти, пясъчни искрици,
засияват с музикален тон.
Политат като ято птици
и се сливат с небето във синхрон.
В усмивка лекичко подвиваш устни,
затварям си очите и мечтая...
Вълшебно сладки, кисели и много вкусни,
могат да ми нарисуват рая.
Думите, които губят се в ума ми,
лесно ги нареждаш като пъзел.
А твоите са тъй красиви и безумни,
връзват езика ми на възел.
Колко маловажни ли изглеждат,
всички малки крачки направени от теб...
Толкова, че да върнат слънчеви надежди,
че светът не е само сняг и лед.
Цветя, калинки, пеперуди...
шушукат си и ми се смеят, зная.
Как налудничево ще се чувствам...
ако усетиш че стихчето на теб ухае.