вторник, 31 май 2011 г.

Една нощ.. и малко повече

Ето тук съм, пак не спя.
Пак във размисли за теб..
пак рисувам си сърца,
и си драсвам някой друг куплет.
Май запомних ти очите,
мисля че и усмивката ми е позната..
на приглушено тъмно, някак скрито
там, в пространството, насред тълпата.
Не, не помня.. не трябва да се сещам,
не искам да го мисля и задълбочавам.
Прекрасно беше да те срещна..
и със размисли не ща да го развалям.
Имаше и други.. много други хора,
познати, непознати и аз не знам.
Исках, а не можех да говоря,
дори не вярвах, че сме там.
И попита ме на сутринта отново някого,
как се чувствам, дали не съм размислила,
и ако мнението ми за теб от някога,
не се е променило.. сега на истина.
Ами всъщност да - отговорих тихо..
промени се, вече не е същото,
но отсреща забелязах задоволсвто скрито,
и побързах да добавя в нищото -
Не е същото въобще,
по-прекрасно е от всичко,
пред мен видях най-красивото лице,
по-красиво от на снимка или клипче.
И точно този образ,
който много подминавали са с лекота
ме накара да го сбия в малък откъс
..на изкуство, чар и светлина.