четвъртък, 21 юли 2011 г.

Една сънена представа

Доста след полунощ е.
Навън, на балкона седя.
Сънена, но будна все още,
разказвам си приказки, за да заспя.
Пък сънищата съм си ги скрила..
в една гора, далеч от всеки
и когато остана без сила
там се скривам и ми е леко.
А тази гора е вълшебна,
с много магия, светулки, дървета,
а аз вървя и рисувам
запълвам с пастели всички полета.
Дори когато ми се мълчи..
рисувам, не искам да спирам..
измислям си смях и лъчи
и няколко целувки избирам.
Ех тази приказна гора,
само тя ме чува и разбира.
Тук си ми харесва, за сега
и не мисля май да се прибирам.
Хубаво ми е далеч, на тихо.
И години ще минат ако трябва..
Името ти на ръката си написах
за всеки случай, да не те забравя.

сряда, 13 юли 2011 г.

Многоточие от ноти

Трудно ми е да говоря..
като няма за какво.
Трудно е да кажа
каквото и било.
За това мълча и си рисувам ноти
и те са песни.. и мелодия и смисъл
и говорят повече от мен самата..
разказват за този, който ги е писал.
Пращам ги по личния ми гълъб,
връзвам ги за лявото краче.
Пътят му не ще е лек, а дълъг...
но рискувам.. за да ти ги занесе.
Рискувам, да, но ти не знаеш.
и едва ли ще го разбереш...
едва ли ще ме разпознаеш,
и думите ми разчетеш.
Той ще кацне и ще чуеш тихия му писък.
ще потропа на прозорчето ти изтощен,
за да остави малкия хартиен свитък..
с бледо розовата панделка от мен.
Но ти сега, не искаш... нямаш нужда,
имаш си и песни и книжа,
не ти се занимава с нещо тъй ненужно...
с някакви си нарисувани слова.
Но спокойно, аз разбирам,
вслушвам се даже докато мълчиш.
Взимам си ги думите и песента си взимам,
но сърцето ми можеш да го задържиш.

събота, 2 юли 2011 г.

Малинено сладко

Виждам, че си легнал..
и започвам да шептя.
Mинах покрай теб, завих те.
И те погледах малко, ей така.
Мъничко де, иначе не може..
как да те подмина със замах,
и понеже няма кой да ти разкаже..
сгуших се при тебе.. и заспах.
Приспивният ти мирис на малини,
тихо ми шепти...
"тук съм аз, не бой се,
а сега поспи"....
Страх ме беше да заспя,
не исках да загубя време..
в сънищната си мечта -
утрото ти да не ме отнеме.
Ти си спи, спокойно спи,
аз съм будна и ще се сражавам
с безброй чудовищни лами
и от вещици ще те спасявам.
Пък утре когато се събудиш
не ще ме помниш вероятно,
но ще съм оставила в съня ти
нещо розово от мен, и вкус на сладко.