сряда, 17 август 2011 г.

Криеница

Обърни се и преброй до девет
а аз ще се изгубя в тъмнината
и девет пъти ще се връщам и отивам
но ти не се обръщай, а почакай.
Мога да се крия, някак свикнах..
мога и да бягам, вече мога.
Може би ще поискам да те викна
а може би ще замълча. Отново.
Но ти не се сърди,
можеш и сам да ме откриеш
оставила съм ти следи
по крехките стъбла на вишните.
С буквичка отгоре върху всяка
ти написах нещо мъничко и скрито
издълбах го с клонче по кората
а луната прилежно ме подписа.
И деветте светулки си оставих,
за да те опътват, проследи ги.
Но и те изчезват, не забравяй
губиш по една на всяко спиране.
Ако пък последната и тя си тръгне
и си помислиш че съм се прибрала,
обърни се, нищо че е тъмно...
ще видиш, че след тебе съм вървяла.