С идването си започна да го чака. Алиса беше с чеширския си приятел и пиеха чай. Беше цялата в синьо. Но не дрехите... чувстваше се синьо. Може би от небето... че то нали все в нея се оглежда. И то чакаше с нея. Алиса знаеше, че ще го види и все пак се двоумеше дали изглежда достатъчно добре. Разбира се, че изглеждаше... та нали беше в синьо. Той щеше да забележи синотата й и да я познае. Мина. Някъде близко. Някъде встрани. Мина покрай нея. Седна на съседна маса. И той беше в синьо (разбира се). Каза й с поглед "Здравей, аз те познах!". Но тя погледна другаде. Чеширският котарак й каза за погледа му и я смъмри. Алиса се притесняваше да отговори на погледа му. Разбира се, че го беше познала. Чакаше го. Нищо де... седна нашия. Срещу Алиса. Алиса си смени мястото с чеширеца, за да седи с лице към него. И се погледнаха. Два сини погледа се свързаха. И Алиса си представи онзи чаровник от Х-мен, който като си махнеше очилата от очите му излизаше огнено червен лазерен лъч, който прерязваше всичко. Нещо такова... но лъча беше син и нищо не преряза, просто защото покрай тях нямаше нищо. И банално казано всичко беше изчезнало. Само Тя и Той. Тя се смееше на чеширеца, който не пропускаше възможността да я бъзика. Той се смееше с колегите си. Смееха се по едно и също време и се поглеждаха. Сини усмивки. Алиса си припомни чипото му носле, което като се засмее образува тръпчинки. И после заваля от техния дъжд - синия. Алиса знаеше, че и той обича дъжда. Той е алисиния дъжд. Тя дълго време не можеше да пише за него, а тя винаги пише. И се плаши, че музата й е избягала... не знае защо. А толкова много неща има да каже за това прекрасно създание със син поглед като нейния. Но днес на синьо се срещнаха няколко пъти. Мълчаливо. И сега цялата е него. Синя. И този поглед божееее цял ден ще си го представя и мисли. Не, не не. Няма по-красив поглед. Вълшебно син поглед. Алиса не е влюбена! Влюбена ли е Алиса ?
Не съм виновна, че ми е приятно винаги с всеки да съм добра. Не съм виновна, че съм се родила в семейство със синя кръв. Синя кръв, в която тече любов, съпричастност и разбиране. Не съм виновна, че Господ ме е създал естествено красива, а не подправена, направена и изкуствена. Не съм виновна, че почти никъде не се вписвам напълно, защото съм различна. Не съм виновна, че имам много приятели, защото съм общителна. Не съм виновна, че винаги има какво да обичам. Не съм виновна, че страдам от липса на самочувствие и че хората са материални същества. Не съм виновна, че изисквам от тях, това, което аз самата давам и правя. Не съм виновна, че се сърдя за неща, за които наистина ме заболява. Не съм виновна, че плача, защото и само, когато ме боли и някой ме прегърне. Не съм виновна, защото вината е товар. А аз съм него. Товар с чужди мнения, чувства и животи. И днес плаках. Защото не искам да съм товар. Ако не потъвам, то тогава се движа по мъртво течение, което ще ме удави. Избрах в този блог да пиша позитивни неща, защото не искам да запечатвам тук нито един такъв момент като този. Но просто не издържах... искам да го излея някъде. И товара и него. И себе си. И отначало. Искам отначало.
- За кого гледаш ?
- За него.
- Липсва ли ти ?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате...
- Аз го познах.
- И сега го харесваш ?
- Повече.
- Обичаш го ?
- По-малко.
- Заради очите му ?
- Заради погледа.
- Устните му ?
- Усмивката.
- И защото е висок, нали :) ?
- Защото ми пасва.
- Защо искаш да го видиш ?
- За да му се усмихна...
- Само заради това ?
- Главно заради това :)
Някъде продават ли се батерии за изтощени алиси ? Защото тази тук е с 0% търпение и 2% издържливост. "Не мога повече. Уморена съм." Повтаря тя след последната несериозна постъпка на Шапкаря. Шапкаря, който за рождения й ден й направи клипче, в което обяснява най-милите неща... пее й, танцува й, разсмива я и я поздравява с любимата им песен. Алиса го гледаше в 00:00 с насълзени очи и си повтаряше колко много го обича. Уникален жест за алисината душа. Но защо не, разбира се, няколко дена по-късно нашият да не й скъса нервите отново ? :) Работата е там, мили обитатели на Страната й, че вече НАИСТИНА няма сили да се бори с него, за него и заради него. И колкото и да й се ще от една страна тази тяхна игра да е безкрайна (защото разбира се Алиса свиква най-вече с вредни за нея неща) всичко се изчерпва. Не може... Не може за 4 години този човек да не е разбрал кое я дразни и разочарова. Не може да не е разбрал колко много тя го цени. Не може да не е видял всичките знаци, които показват, че би направила всичко за него. Ами не може! За това тя спира до тук. И понеже не обича да се сбогува (даже мрази), а и знае, че това далеч не е краят... предпочита просто да замълчи. И не, не мълчи защото му се сърди. Алиса се сърдеше до време. Сега просто мълчи, защото не е нищо ново. Жалко, че в хороскопа й не няма зодия Шапкар, че да разбере как да постъпи. Не съществуват и говорещи шапки, които да я опътят. Няма и следа от него в картите й, както и карта с Шапкар. А Алиса все се надява да я изтегли. Но се надяваше прекалено много време и сега вече не й се надява. Да, надеждата умира последна, казват хората, но ако преди нея умре желанието ? Тази надежда продължава ли да живее ? "Нека си живее - мисли си Алиса - но да ме вика само в спешни и РЕАЛНИ случаи. До тогава съм пас. Ще чакам до следващото раздаване. Дано поне тогава сложим картите си на масата. Или всъщност, както и да е."
П.С. Все още те обичам, но не мисля да заменям бъдещето си за теб. Стига ти свръх дозата ми минало и четвъртинката от настоящето ми.
- За кого гледаш ?
Някъде продават ли се батерии за изтощени алиси ? Защото тази тук е с 0% търпение и 2% издържливост. "Не мога повече. Уморена съм." Повтаря тя след последната несериозна постъпка на Шапкаря. Шапкаря, който за рождения й ден й направи клипче, в което обяснява най-милите неща... пее й, танцува й, разсмива я и я поздравява с любимата им песен. Алиса го гледаше в 00:00 с насълзени очи и си повтаряше колко много го обича. Уникален жест за алисината душа. Но защо не, разбира се, няколко дена по-късно нашият да не й скъса нервите отново ? :) Работата е там, мили обитатели на Страната й, че вече НАИСТИНА няма сили да се бори с него, за него и заради него. И колкото и да й се ще от една страна тази тяхна игра да е безкрайна (защото разбира се Алиса свиква най-вече с вредни за нея неща) всичко се изчерпва. Не може... Не може за 4 години този човек да не е разбрал кое я дразни и разочарова. Не може да не е разбрал колко много тя го цени. Не може да не е видял всичките знаци, които показват, че би направила всичко за него. Ами не може! За това тя спира до тук. И понеже не обича да се сбогува (даже мрази), а и знае, че това далеч не е краят... предпочита просто да замълчи. И не, не мълчи защото му се сърди. Алиса се сърдеше до време. Сега просто мълчи, защото не е нищо ново. Жалко, че в хороскопа й не няма зодия Шапкар, че да разбере как да постъпи. Не съществуват и говорещи шапки, които да я опътят. Няма и следа от него в картите й, както и карта с Шапкар. А Алиса все се надява да я изтегли. Но се надяваше прекалено много време и сега вече не й се надява. Да, надеждата умира последна, казват хората, но ако преди нея умре желанието ? Тази надежда продължава ли да живее ? "Нека си живее - мисли си Алиса - но да ме вика само в спешни и РЕАЛНИ случаи. До тогава съм пас. Ще чакам до следващото раздаване. Дано поне тогава сложим картите си на масата. Или всъщност, както и да е."