Алиса отново е в "не знам" измерението (измерение, в което ти се случва нещо и като се сетиш за него след продължително обмисляне заключваш с "ох, не знам"). Така е от едно денонощие насам. Дори новите картини, които накачури по стените в стаята си, не и правят кой знае какво впечатление. Причина ? Писмо от Шапкаря. Алиса го обича още. Но и правилото на принцесите, което гласи "Принцесата умее да чувства и казва: "Обичам те!"... и не би го спестила... на никого!", не й дава смелост да му го каже, дори на бъзик. Дори, че го обича като човек. Дори само оби.. или чам.. Алиса знае, че ако го каже той ще реагира прекрасно и ще й каже, че и той я обича. Но я е страх, че неговото обичамте няма да е с мъката, с която тя го е казала. С онази сила на тези две думи, която прави значението им толкова вълшебно. Дори и тя не знае как го обича... но съвършено знае, че обича всяко негово несъвършенство. И би била с него до края на приказката си. Всички от Страната на чудесата й казват едно й също като мнение за неговите думи от писмото. "Той държи на теб. Ти си му важна. Има силни чувства към теб независимо какви." Ама кое му е независимото ? Когато при мен всичко е зависимо ? Зависимо от него! Съжалявам, но "независимо какви" не ме задоволява при положение, че съм зависима от този човек (това е тайна, принципно се водя независима принцеса). В писмото на му пишеше:
Лудият Шапкар
Караш ме да се замисля.
Чувствам се не в мир със себе си от известно време.
Всеки предполагам, че се чувства така в даден период от живота си.. моят е в момента.
Както и да е, не си ми психоложка ..радвам се, че ти го казвам.. все пак си ми много ценен и мил човек..
Не искам да ми отговаряш сега. Това, че си отсреща е достатъчно.
Искам да знаеш, че държа на теб и съм благодарен, че те познавам. И не, не умирам, спокойно хаха.
Мисля си тия дни какво да ти напиша за рождения ден в Неделя и тва са някои от нещата, които мисля... казвам ти ги предсрочно.
Алиса не разбира и разбира. Не пита, опитва се да не мисли. Но все още чувства. Мислеше си да избяга от него, за да спре да го обича, но в това положение как да го направи ? Наранените ще станат двама. Алиса знае, че без Шапкаря няма да е същата. Сега обаче разбра, че и на него не би му било лесно... И сега лабиринтът от жив плет пак се затворя. И магията на омагьосаният кръг продължава. Някой каза "Старт!" и те отново се гонят. Докато един от двамата не отмалее и не се наложи другият да го носи. Поне тогава дано успеят да се стигнат. Ох, не знам..
Алиса следи едно предаване... което се върти около живота на 4 гангстерски съпруги. Но това, което тази вечер я накара да се замисли бяха думите на една от тях. Тя е разведена със съпруга си... той е правил хиляди мизерии и е влизал безброй пъти в затвора. Оставял я е сама, изневерявал й е и куп други гадости. И въпреки това тя не спира да му помага и обича. Твърди, че той е човека, който винаги се връща при нея и тя за него е единствена. Абсолютни глупости разбира се... Но това, което жегна Алиса е, че тя не е кой знае колко различна. Да, вярно, нейният Луд Шапкар не е мутра ( в този момент Алиса се разсмя, защото той е точно обратното), не я е унижавал никога, не е имал шанс да й изневери, защото не са били заедно, но я е оставял сама много пъти. И да, размишлява си тя, вярно, че всеки път се е връщал... но всяко следващо завръщане губи стойността си. И все пак, не това беше главното, което осъзна. В обърканата й главица изникна въпросът "Ами ако аз винаги съм готова да го приема обратно?". Ами да... до сега Алиса за тези 3-4 години веднъж не е изпълнила съдържанието на милион пъти използвания си израз "край, до тука беше, повече не мога, спирам". Алиса се мрази, че всеки път пред него остава безсилна. Но е кралица на сърденето или на игнорването, докато той не започне да й се жалва да му прости (Лудият й казва, че частта с прошката му била най-сладка и за това я разсърдвал). И тя се пречупва. И всичките Алиси в нея също. И дивата, която не дава дума да й кажат на криво. И властната, която гледа винаги да е отгоре. И адвокатката, която винаги защитава останалите Алиси и винаги печели делото. Но най-много се пречупва обичащата. А тя принципно е най-силна. Защото е сбор от всички останали. Пречупва се под смеещите се закачливи думи, с които той украсява монитора й. Пречупва се под бръчиците, които образуват усмихнатите му кафяви очи. Под малоумно смешните му мили обръщения към нея, които всеки път са различни. Тя знае, че когато го помоли за нещо той го върши, пази я и винаги и я спасява. Алиса заповяда (опита се поне) на Чеширския си приятел, да я спира, когато реши да пише на Шапкаря и той взе че се съгласи. Всеки път, когато Шапкаря й пише, Алиса пита първо Котарака преди да му отговори. Той се появява, но вместо да я перне през ръцете с опашката си й казва "има причина да си държиш на него дори и подсъзнателно... и колкото и да сте в тегави отношения...той те познава и те оправя". -Да, но колкото ме оправя, толкова ме и разваля - мисли си тя. Омагьосаният кръг на алисиния живот. Ами ако е омагьосана от заклинание или от вещица ? Не, Алиса обича вещиците, или поне има друга представа за тях. Значи е заклинание... Но от кого? Кой би причинил такова... нещастно щастие на едно достатъчно объркано момиче? Може би е някоя сърдита маргаритка, с която Алиса се е забавлявала като малка на "обича ме, не ме обича". И след като листенцата са свършили маргаритката е решила да превърне думите на Алиса в заклинание, което да й се върне някой ден. И сега тя, вместо маргаритки пита себе си... Но последното листенце го няма, за да й даде отговор.
Аааааааа! Крещи Алиса и стряска котката си, която честно казано вече трудно може да я стресне нещо. Алиса иска ужасно много едно момче... което не е от "Страната". Не го е срещала по приказките, но го обича. Не е чела за него, но го познава. И понеже все още не знае на кой герой да го оприличи - ще използва второто му име, а именно - Александър. А пък първото му име отговаря за половинката от него, която аз обичам. И двете го обичаме. А тук използваме думата обич с чистото й значение. Онова от старите филми, където двама души като се срещнат се влюбват и хоп! Любовта им остава вечна. Мда.. въздъхва Алиса - такива филми в наше село няма, но все едно. Таааа Александър !!! Бих добавила "Велики" към описанието му, защото в момента кръвта ми ври и кипи и ако изобщо някой някога се заблуди да чете глупостите ми, ще среща това име доста често в следващите ми писания. Алиса и аз сме смаяни от това коооолко много си приличаме с него (надявам се да не звуча като шизофреничка, когато говоря за другата мен в трето лице). Той е същият по дяволите. Еднакви интереси... рус със сини очи... дори и трапчинките ни са еднакви и носааа. Ох да звуча малоумно определено. Но не знам ! Нали за това са блоговете, да си излееш емоциите на света и той да мълчи и да се прави, че не чува докато един ден не седнеш да си препрочетеш всичко и да осъзнаеш колко грешки си допуснал. Не не. Няма да се сдухвам. Не допускам грешки, просто бълвам емоции :D И така.. Александър. Александър. Александър. До безумие и безкрай. Леле сърцето ми ще изкочи. И то само защото се сетих за него и сладката му усмивка, тръпчинеста усмивка. Боже... побърквам се. Никога не съм срещала себе си в мъжки вариант и е СТРАННО. Но невероятно вълшебно странно. И сега ще се наливам с александърност, ще дишам александърство иии ще живея александърнически. Всичко е Александър, а аз съм побъркана Алиса!
