сряда, 29 юли 2015 г.

Париж, малко вино и много Мартин


Няма да се бавя, ще съм кратка,
достатъчно време ти изгубих.
Думи, обещания... така нататък,
невидяни, несбъднати, нечути.
Оставям ти небето. На него подредих
падащи звезди, които съм събрала.
И когато ти е болно просто погледни..
Усмихни се и ще се почувстваш цял.
Уших ти нощи от коприна,
ще те галят и целуват вместо мен.
Ще оставям в празни чаши вино
за да те лекуват, когато си ранен.
И всяка нощ ще те сънувам
ще те предричам, като Пагане.
Ще ти пея, ще те пазя, ще воювам
и ще гледам винаги да си добре.. 
Като се събудиш няма да ме помниш,
но кафето ти ще е със дъх на мед.
Сложих ти магия, две лъжички обич,
 щипка вяра и усмивка на дете.
Не искам да те пускам, още не.
Оставам в теб някъде отляво.
Докато гласът ти още е по мен.
Няма как да те оставя, съжалявам..