Луната й прави компания.
Една чакаща, спяща красавица.
С мисли, цели разстояния
и чувства от няколко страници.
Не може да спи и не иска,
чака звукът на крила.
От далеч идва, но вече е близко,
бухал с изрисувани крила.
А на тях с кратко послание,
Звярът и праща звезди,
усмивка, аромат и сияние,
които вплита в нейните коси.
А тя му изпраща вселени
и пъха по малко вълшебство във всяка.
Да му стигне за повече време
и да не заспи докато я чака.
Мечтае си за сънища и чай
с цяло резенче лимон за Него.
Но тихичко, че той не знае,
с очи ще му каже докато го гледа.
Опиянена от безсъние без време,
рисува по небето пеперуди.
Бяга от отровни ябълки и от вретена.
Заспи ли, няма кой да я събуди.