Октомври е тук. Алиса го чакаше още от Май. Онзи красив синеок Май, в който тя остави очите си. Юни беше мил със нея, носеше й цветя и я оставяше да спи до късно. Юли също не беше лош... в началото. Обичаше я. Дали на думи. Дали на моменти, или наистина, обичаше си я. Докато накрая не я остави на Август. Той я държеше будна, плетеше от сълзите й стихове. Стихове, които не идваха с предишните месеци. От тези нощните, без получател. Но и той я остави, а тя му остави музата си. И сега Октомври не може да я познае. Не я иска без муза. Иска я същата, неизтощена. Алиса също иска Октомври.. Но да, изтощена е. Всички тези сезони прекалено много взимат от нея. И оставят само стихове след себе си. "Какво да ги правя тези стихове" - пита се тя - "никой не би дал и 5 пари за тях. А да ги подаря, казват, много място заемат." И така Алиса се е заринала в стихове. Уж за някой, за някога. И когато дойде някога, й ги връщат с думите "много са красиви, но нямаше нужда". Нужда от кого ? От какво ? От чувства ? Добре, прибирам си ги. Ще ги раздам на душевно бездомните. Тези, на които душите им заспиват нощем по тротоарите, уморени от празнота. Единственото по-лошо нещо от наранени чувства, са върнати стихове. Защото стиховете освен чувства са и всичко останало. Всичко лично и чисто. За това разпродажбата на стихове приключи. Свърши и сезона за чувства. Моята сергия отдавна затвори. Прекалено много куповачи на едро. Прекалено малко обич. Обич, която не може да нахрани и половин сърце. Затварям.
П.С. мили ми Октомври, ако по джобовете на старите си якета откриеш усмивки или смях, пази ги... разменям ги за стихове.
Колко много влюбени хора покрай мен... Колко много хора, които го премълчават. Колко много "I will never show and you will never know". Как да им обясня, че трябва да рискуват... или поне да са щастливи, докато този човек е край тях. Да се впуснат в чувствата си или да се радват, че обектът им е тук. Че могат да го докоснат, да го чуят, да го видят. Как да им обясня, да не искат повече. И че ако не са доволни на това, което имат ще го изгубят докато е в ръцете им. Ще се превърнат в сълзи... сенки под очите и закъснели думи. От никой нечути думи. Ще се превърнат в мен. Гледайте Woman on top. Говорете СЕГА. Бъдете щастливи СЕГА. Утре е късно. Утре... може и да не дойде. Аз чакам моето утре да се върне. И пак да стане днес. Както беше до вчера. Чакам го.
Изчерпах се
от думи,
от предположения.
Избледнявам в мисли
и във неведение.
Цял ли си
кажи ми,
аз не спя.
Цяла съм
на половина
и сама.
Минават месец,
дни
и чувства.
Избягах,
върнах се,
но те изпуснах.
Къде, защо
и до кога..
Без звук, без думи
ти звъня.
И чувам глас,
но не и твоя.
Връзка няма
с този номер.
Невидима цигара
празна
с огризения.
Пепелник препълнен
с въздишки
и търпение.
Музиката свърши,
спрях я
преди дни.
Само с тишина се пие
вино от сълзи.
П.С. мили ми Октомври, ако по джобовете на старите си якета откриеш усмивки или смях, пази ги... разменям ги за стихове.
Изчерпах се