четвъртък, 31 май 2012 г.
На синьо... на дъжд... на александър
С идването си започна да го чака. Алиса беше с чеширския си приятел и пиеха чай. Беше цялата в синьо. Но не дрехите... чувстваше се синьо. Може би от небето... че то нали все в нея се оглежда. И то чакаше с нея. Алиса знаеше, че ще го види и все пак се двоумеше дали изглежда достатъчно добре. Разбира се, че изглеждаше... та нали беше в синьо. Той щеше да забележи синотата й и да я познае. Мина. Някъде близко. Някъде встрани. Мина покрай нея. Седна на съседна маса. И той беше в синьо (разбира се). Каза й с поглед "Здравей, аз те познах!". Но тя погледна другаде. Чеширският котарак й каза за погледа му и я смъмри. Алиса се притесняваше да отговори на погледа му. Разбира се, че го беше познала. Чакаше го. Нищо де... седна нашия. Срещу Алиса. Алиса си смени мястото с чеширеца, за да седи с лице към него. И се погледнаха. Два сини погледа се свързаха. И Алиса си представи онзи чаровник от Х-мен, който като си махнеше очилата от очите му излизаше огнено червен лазерен лъч, който прерязваше всичко. Нещо такова... но лъча беше син и нищо не преряза, просто защото покрай тях нямаше нищо. И банално казано всичко беше изчезнало. Само Тя и Той. Тя се смееше на чеширеца, който не пропускаше възможността да я бъзика. Той се смееше с колегите си. Смееха се по едно и също време и се поглеждаха. Сини усмивки. Алиса си припомни чипото му носле, което като се засмее образува тръпчинки. И после заваля от техния дъжд - синия. Алиса знаеше, че и той обича дъжда. Той е алисиния дъжд. Тя дълго време не можеше да пише за него, а тя винаги пише. И се плаши, че музата й е избягала... не знае защо. А толкова много неща има да каже за това прекрасно създание със син поглед като нейния. Но днес на синьо се срещнаха няколко пъти. Мълчаливо. И сега цялата е него. Синя. И този поглед божееее цял ден ще си го представя и мисли. Не, не не. Няма по-красив поглед. Вълшебно син поглед. Алиса не е влюбена! Влюбена ли е Алиса ?
петък, 18 май 2012 г.
В момент на...
Не съм виновна, че ми е приятно винаги с всеки да съм добра. Не съм виновна, че съм се родила в семейство със синя кръв. Синя кръв, в която тече любов, съпричастност и разбиране. Не съм виновна, че Господ ме е създал естествено красива, а не подправена, направена и изкуствена. Не съм виновна, че почти никъде не се вписвам напълно, защото съм различна. Не съм виновна, че имам много приятели, защото съм общителна. Не съм виновна, че винаги има какво да обичам. Не съм виновна, че страдам от липса на самочувствие и че хората са материални същества. Не съм виновна, че изисквам от тях, това, което аз самата давам и правя. Не съм виновна, че се сърдя за неща, за които наистина ме заболява. Не съм виновна, че плача, защото и само, когато ме боли и някой ме прегърне. Не съм виновна, защото вината е товар. А аз съм него. Товар с чужди мнения, чувства и животи. И днес плаках. Защото не искам да съм товар. Ако не потъвам, то тогава се движа по мъртво течение, което ще ме удави. Избрах в този блог да пиша позитивни неща, защото не искам да запечатвам тук нито един такъв момент като този. Но просто не издържах... искам да го излея някъде. И товара и него. И себе си. И отначало. Искам отначало.
четвъртък, 10 май 2012 г.
в очакване на Александър

- За него.
- Липсва ли ти ?
- Трябва ми.
- Но вие почти не се познавате...
- Аз го познах.
- И сега го харесваш ?
- Повече.
- Обичаш го ?
- По-малко.
- Заради очите му ?
- Заради погледа.
- Устните му ?
- Усмивката.
- И защото е висок, нали :) ?
- Защото ми пасва.
- Защо искаш да го видиш ?
- За да му се усмихна...
- Само заради това ?
- Главно заради това :)
четвъртък, 3 май 2012 г.
Внимание, Вие достигнахте шапкарския си предел.

П.С. Все още те обичам, но не мисля да заменям бъдещето си за теб. Стига ти свръх дозата ми минало и четвъртинката от настоящето ми.
Абонамент за:
Публикации (Atom)