На синьо... на дъжд... на александър

С идването си започна да го чака. Алиса беше с чеширския си приятел и пиеха чай. Беше цялата в синьо. Но не дрехите... чувстваше се синьо. Може би от небето... че то нали все в нея се оглежда. И то чакаше с нея. Алиса знаеше, че ще го види и все пак се двоумеше дали изглежда достатъчно добре. Разбира се, че изглеждаше... та нали беше в синьо. Той щеше да забележи синотата й и да я познае. Мина. Някъде близко. Някъде встрани. Мина покрай нея. Седна на съседна маса. И той беше в синьо (разбира се). Каза й с поглед "Здравей, аз те познах!". Но тя погледна другаде. Чеширският котарак й каза за погледа му и я смъмри. Алиса се притесняваше да отговори на погледа му. Разбира се, че го беше познала. Чакаше го. Нищо де... седна нашия. Срещу Алиса. Алиса си смени мястото с чеширеца, за да седи с лице към него. И се погледнаха. Два сини погледа се свързаха. И Алиса си представи онзи чаровник от Х-мен, който като си махнеше очилата от очите му излизаше огнено червен лазерен лъч, който прерязваше всичко. Нещо такова... но лъча беше син и нищо не преряза, просто защото покрай тях нямаше нищо. И банално казано всичко беше изчезнало. Само Тя и Той. Тя се смееше на чеширеца, който не пропускаше възможността да я бъзика. Той се смееше с колегите си. Смееха се по едно и също време и се поглеждаха. Сини усмивки. Алиса си припомни чипото му носле, което като се засмее образува  тръпчинки. И после заваля от техния дъжд - синия. Алиса знаеше, че и той обича дъжда. Той е алисиния дъжд. Тя дълго време не можеше да пише за него, а тя винаги пише. И се плаши, че музата й е избягала... не знае защо. А толкова много неща има да каже за това прекрасно създание със син поглед като нейния. Но днес на синьо се срещнаха няколко пъти. Мълчаливо. И сега цялата е него. Синя. И този поглед божееее цял ден ще си го представя и мисли. Не, не не. Няма по-красив поглед. Вълшебно син поглед. Алиса не е влюбена! Влюбена ли е Алиса ?