петък, 18 май 2012 г.

В момент на...

Не съм виновна, че ми е приятно винаги с всеки да съм добра. Не съм виновна, че съм се родила в семейство със синя кръв. Синя кръв, в която тече любов, съпричастност и разбиране. Не съм виновна, че Господ ме е създал естествено красива, а не подправена, направена и изкуствена. Не съм виновна, че почти никъде не се вписвам напълно, защото съм различна. Не съм виновна, че имам много приятели, защото съм общителна. Не съм виновна, че винаги има какво да обичам. Не съм виновна, че страдам от липса на самочувствие и че хората са материални същества. Не съм виновна, че изисквам от тях, това, което аз самата давам и правя. Не съм виновна, че се сърдя за неща, за които наистина ме заболява. Не съм виновна, че плача, защото и само, когато ме боли и някой ме прегърне. Не съм виновна, защото вината е товар. А аз съм него. Товар с чужди мнения, чувства и животи. И днес плаках. Защото не искам да съм товар. Ако не потъвам, то тогава се движа по мъртво течение, което ще ме удави. Избрах в този блог да пиша позитивни неща, защото не искам да запечатвам тук нито един такъв момент като този. Но просто не издържах... искам да го излея някъде. И товара и него. И себе си. И отначало. Искам отначало. 

4 коментара:

  1. много красиво,точно и ясно изразено ....

    ОтговорИзтриване
  2. хах за пореден път се убеждавам, че когато пиша в момент на силна емоция май става най-добре ;d благодаря :))

    ОтговорИзтриване
  3. "Не съм виновна, че ми е приятно винаги с всеки да съм добра."Това си е до човек, много се радвам, че има такива хоро. Вярвам, че доброто ще спаси света.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. и аз не спирам да вярвам... то друго остава ли ни всъщност ? :)

      Изтриване