Вървя по тъмното на дните.
Тичам със часовниковата стрелка,
прескачам календарите, които
броят неделите ни до сега.
Не слушам вятъра, не ми помага.
Научих се самичка да се бия
с неговите мелници, да бягам,
да стана силна и да те открия.
Звездите пък ме учат на търпение.
Любовно заклинание - Луна.
Разчитам на небесните умения,
обещаха да те пазят от света.
Понякога съм адски изморена.
Понякога е трудно... (неизбежно.)
Но стисвам зъби и поемам
в посока теб и три надежди.
Само стой, не ме забравяй.
Знам, че е далече, знам.
Но още малко ми остава...
след хиляда мили и една съм там.
Винаги съм имала страх от тръгващи си хора. Тръгване. Изоставяне. Оставяне. Когато каза, че не ти се говори по телефона и искаш да излезем, аз не исках. Казах ти, че не съм те вързала и помислих, че ще ме оставиш. Не ме остави. Говорихме си с месеци. Когато каза, че ще ме чакаш с колата пред нас, аз чаках на тротоара. Припознах се в друга кола, която ме подмина и помислих, че си ме оставил. Не беше. Донесе ми шоколад. Когато ти се развали десният фар на колата, ти се ядоса. Беше редно да ме оставиш да си хвана такси, защото има шанс да те глобят. Рискува и ме остави пред нас. Остави на врата ми един от медалите по шах, които раздаваш на децата от групите си. Когато каза, че ще минеш за цигара време да ме видиш, ми падна батерията и реших, че няма да звъннеш на другия ми телефон. Звънна и дойде. Не ме остави. Беше се забавил, за да ми купиш желирани мечета. Когато трябваше да ме вземеш и аз не знаех как да ти обясня да стигнеш, ти се изнерви, но продължи да караш. "Ще те намеря" каза. Изненада ме с вино и бонбони. А аз отново се бях помислила за оставена. Когато твоята батерия беше паднала, а аз бях решила да се видим, помислих, че си си легнал и си ме оставил да те чакам, без да знаеш дори. Не го направи, взе си ме. И ме дари с най-красивата нощ за едно момиче. Когато сутрин закъсняваше за работа и нямаше как да ме закараш, се бяхме разбрали да ме оставиш сама да намеря път към вкъщи. Щях да се изгубя и ти не ме остави. Всеки път съм си мислила, че ще ме оставиш, а ти не го направи. Благодаря ти, но се моля да не си го направил сега.
мама ме е научила когато намеря нещо, което си заслужава, никога да не се отказвам от него. Дори когато то изглежда, че се е отказало от мен. Дори когато всички ми казват да се откажа. Казала ми е, когато намеря това нещо, да го обичам. Дори когато то не показва обич към мен. Дори когато не трябва да го обичам. И когато то само не се обича. Повтаря ми, че трябва да запазя това нещо. Дори когато не е точно мое, когато няма от какво и как да го предпазя. Когато е далеч и се пази само. Да го пазя в себе си. Учи ме, че любовта трябва да е лесна, но не винаги. Че трябва търпение и трябва да се чака. Дава ми пример с нея и тате и аз се усмихвам. А с усмивката си пиша: "Смисълът изчезва, когато чувствата започнат да избледняват. Преди това всяка битка си заслужава!"
