Вървя към теб, макар и бавно.
Чакай ме, недей заспива,
както чака неотдавна.
Вървя по тъмното на дните.
Тичам със часовниковата стрелка,
прескачам календарите, които
броят неделите ни до сега.
Не слушам вятъра, не ми помага.
Научих се самичка да се бия
с неговите мелници, да бягам,
да стана силна и да те открия.
Звездите пък ме учат на търпение.
Любовно заклинание - Луна.
Разчитам на небесните умения,
обещаха да те пазят от света.
Понякога съм адски изморена.
Понякога е трудно... (неизбежно.)
Но стисвам зъби и поемам
в посока теб и три надежди.
Само стой, не ме забравяй.
Знам, че е далече, знам.
Но още малко ми остава...
след хиляда мили и една съм там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар