Миличка, вече не знам как да ти помогна... Виждаш че не спирам да се мъча и да се боря с теб. Усещаш, че постоянно те дърпам и бутам напред. Бърша сълзите, които се надигат и гледам да ги превърна в усмивка преди да е станало късно. Или поне за пред другите. Знаеш, че за това всяка сутрин те будя в 6 да тичаш, да си свободна. Давам ти дори към него да тичаш ако решиш. Ти обаче не тичаш, а бягаш. Страх те е. И оставаш тук. Вече не знам какво да направя. Не искаш. ТИ не искаш да продължиш. Повтарям ти, че той е глупак и един ден ще съжалява... и на теб ти става по - добре. Убеждавам те в това, че си красива... не, перфектна си! И ти ми вярваш уж... "Няма как да не го осъзнае и той"- осъзнаваш ти. И в един момент отново рухваш. И тогава пак се опитвам да те хвана докато не си се разпаднала съвсем. Но не мога... разпадаш се в ръцете ми. И плача, защото те виждам как се съсипваш. Ядосвам се, че явно не съм достатъчно силна, за да те спася. Поглеждам те в огледалото и ти казвам, че той няма да се върне, не го чакай. Поне засега. И виждам как и моите думи те съсипват. Защо го обичаш толкова много, не си честна! Аз искам да продължа напред! Остави го... Виж момчето, което сега прави всичко за да те заслужи и виж останалите, които се борят за капка от вниманието ти. Не виждаш никой ти. Виждам те. Не се виждаш и себе си и нас, как ни съсипваш и двете. Не знам какво да правя. Редно ли е да те карам да продължиш напред с един, докато още обичаш друг ? Знам единствено, че не е редно да те гледам така. Дори и само веднъж седмично. Просто те обичам прекалено много. И само аз истински те разбирам и приемам такава, каквато съм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар