сряда, 15 юни 2011 г.

Театрално

Всеки ден е като нов
всеки ден е равен на обичам,
като написано във малка строфа,
в която срещам някой друг, различен.
Някой непознат, горящ,
и знам, че той ще ме обикне.
някой, който ще остане за ноща
и ще ме пази без да мигне.
Но някакси не искам да го виждам,
още не... нека се забави,
и без това свикнах да го чакам
даже мислех, че ме е забравил.
Знаеш ли, прилича ми на теб,
също толкова разсеян, непринуден.
В театъра го виждам най-отпред,
разсмива ме, покланя се, а после тръгва.
А аз оставам, даже след това
след като се спуснат тежките завеси,
след публиката, след спектакъла,
чакам следващата му пиеса.
Омръзна ми да си отивам..
да преодолявам и забравям,
защо ми е да те приспивам
и в спомените си да те оставям.
Ще има много други постановки зная,
с друг сценарий.. нов герой и чувства
но щом прожекторите се угасят накрая..
не ще усетя същото изкуство.
Не е ли някакси наивно,
че не искам друг на сцената да срещам
не искам ролята ти друг да взима
на принцът в просяшката дреха.

4 коментара:

  1. teatrlnoto luxa ot teb :P ako ne otide6 v NATFIZ ne te poznavam :D

    ОтговорИзтриване
  2. хахаха на 27-ми ще го огледамe и отвътре и ако ме заинтригува, ще го пробваме :D

    ОтговорИзтриване
  3. благодаря Бо, радвам се че ти допада :))

    ОтговорИзтриване