четвъртък, 19 януари 2012 г.

Страната на Чудесата в Обърканост


Любовта идва ли с времето ? Пита се Алиса... отпива от чашата си чай и все повече и повече осъзнава колко лошо се е припознала. Ами така е, като желанието да срещне лудия си Шапкар остави разума и в златна музикална кутийка. Която в последствие се отвори и зазвуча мелодията на страха, огризенията и недостатъчността. И сега не може да си избие тази мелодия от главата, постоянно си я тананика. Да чака ли хипотетичните чувства, които далеч не притежава или да зареже всичко и да продължи да се бори за щастието си ? Ако я чуе Чеширският котарак сигурно ще й се изсмее. Той винаги й се смее. Казва, че ако не си се представя женена за въпросния герой, няма смисъл да е с него и останалото са излишни драми. Ах ако ставаше така. Пустия й разум да си беше останал в кутийката. Той е виновен, защото не иска за пореден път да обвинява сърцето си. И на него му е писнало от нея и е спряло да обича. Само се вълнува като види някой друг бял заек как притичва през пътя му. Но вече не му се ще да го проследи, изтощено е. Тя го опреличава на Хъмпти Дъмпти... всеки път го намира на ръба на някоя висока стена и го спасява от счупване. От повторно счупване. Та идва ли с времето любовта ? Задава отново въпроса си Алиса, усещайки че пак се е отклонила от темата... И от там се чу гласът на лилавия й еднорог - "Любов не идва, идва привъзрзаността и ти започваш да си мислиш, че е любов." Отново е прав, а никога не го слуша. И той се сърди. Как да каже на припознатия герой, че вече не го иска в приказката си ? Хъпти-дъмптестото й сърце не го позволява. При всяка такава мисъл й се обажда и чувството за отговорност, спомените й, когато на нея са й го казвали... Как ? И в момента Страната на Чудесата й се струва тясна и тиха, притихнала. Чакаща нещо отсамосебе си да се промени. Да се затвори за излишни герои и да чака само този, който е предначертано да заеме мястото си там. Но уви, Алиса знае, че това е невъзможно. Нищо, че в приказките няма невъзможни неща. Въздъхва и поглежда слънцето, само то й вдъхва наслада в тези снежни дни. Ако можеше да го допусне в себе си и да е само слънце и топлина... щеше да е повече от вълшебно. Вълшебно... тази думичка Алиса най-много обича, но все по-малко използва. Чудесата се увеличават, но не са вълшебни. И в чашата й с чай дори липсва вълшебство. Оставя я на дървената масичка и затваря очи.

5 коментара:

  1. Ти си талант ей! Дай Боже някой да те вдъхнови безумно и следващата ти сатия да е вълшебно щастлива . . . завладяваща и написана от едно мнооооого усмихнато момиче.

    ОтговорИзтриване
  2. Ахх сладката тя :* благодаря ти, че ме оценяваш и точно хора като теб най-често ме вдъхновяват :) Усмихнатото момиче си е тук някъде... въпроса е само да се задържа за по-дългичко :D Прегръдки !!

    ОтговорИзтриване
  3. Lovely!

    Алиса и на мен ми е голяма любимка.

    (особено когато малко се позагубя: http://inni4ka.blogspot.com/2010/03/dear-alice.html )

    ОтговорИзтриване
  4. И какво вижда Алиса ? Вероятно Большая скука :D
    http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=914756

    ОтговорИзтриване
  5. мила inni4ka, във всяка една от нас се крие по една Алиса :)хубаво е когато си я откриеш :)) И аз се губя... доста често при това. Човек си има нужда да си се прибере във вълшебния си свят и да поспи малко ^^
    Valkocompany, Алиса намрази руския след една своя много гадна г-жа :D Но все пак благодаря резюмето, което намерих в линка... разбрах какво имаш в предвид и да, прав си :D

    ОтговорИзтриване