събота, 28 януари 2012 г.

"Сблъсъкът на титаните" по романа на една Алиса

Пак на леглото си от сто и една розови възглавници. Пак с чаена чаша горски плодове в ръка. И
пак с разбъркани мисли по чекмеджетата в главата си. Взира се в големия бял лист и се чуди какво да напише за него... една дума не са си казали, а така й се иска да го разкаже. Да разкаже пеперуденото си чувство в момента, в който го види. Да разкаже и за сънищата си, в които той я познава и намира винаги, а тя го чака... чака да го докосне ненаушким. Да разкаже очите му, усмивката и красивите му до побъркване пръсти. Но тези неща са външното му вълшебство... А за вътрешното само знае, че е лудо влюбен в една прекрасна малка принцеса - сестричката му. Друго не знае. Но знае, че си приличат ужасно... усеща силният му характер (като нейният). Все едно се сблъсква с мъжкия си титанен вариянт. Подозира, че той е момчето, което от малка си е представяла като "мъжкото й аз". Знае, че е прикрито добър. Знае ли... по-точно й го сподели принцесата с капинената рокля - най -добрата й приятелка. Познавала го е преди тя да го срещне. И сега той обръща света й. Ама как й го обръща... тамън на 180 градуса. От които 28 Алиса вдига като температура след цяла прекарана лекция с него. Прекарана гледайки го, изучавайки линиите на врата, скулите и малките тръпчинки като се усмихне. Ах как й идва да го докосне... та той е само на сантиметри от нея. Да го придърпа и да му каже "ей ! тръгваш с мен към моята страна ! и без право на обжалване!". Но не става така, всички знаем. Тя го знае няй-добре. Научила се е да е търпелива и да чака. Научила се е, че едно искамгосега не е достатъчно, когато няма отъпкан път и смелост. Но този път е решила да не се отказва. Даже се закани на капинената си принцеса и на лудата си шапкарка, че няма !!! Само трябва да изяде няколко от онези мъфинчета, но не за смаляване и оголемяване... ами за смелост и търпение. Да си носи по едно в тъмносинята чантичка на звезди и да го изяжда във всеки момент на пречка или разочарование. Ще стане, Алиса си го усеща, просто трябва време.

Навила си е часовника за октомври.

2 коментара: