събота, 31 март 2012 г.
The two Alices.. only
Май най-накрая успях да се заинтересовам само от себе си. След като спряха всички да ми 
повтарят, че трябвало да стана егоист и да не ме късаят останалите... Не, не. Не го постигнах, не го и искам. Не съм отгледана по този начин. Но все пак успях да се откъсна малко от мислите за чуждите животи, които ме заобикалят и да си избягам в Страната. Не ми се влюбва, не съм и влюбена. Осъзнах, че сега имам много по-важна връзка за преустановяване и заздравяване. Със самата себе си (другата Алиса). Време е да спра да я обвинявам за всичко. Да спра да я съжалявам и критикувам. Трябва да я извадя от меланхоличната книга в която съм я подредила между редовете, защото мястото й не е там. Ще започна да я ценя. Да се боря за нея и да я защитавам. Да спечеля доверието и гордостта й отново. Да й казвам всеки ден колко е красива и да я държа усмихната. Защото вече само аз мога. И двете сме се разочаровали прекалено много пъти от очакванията си към други хора и взехме че си станахме "самодостатъчни". Ах, тази дума как ме плашеше преди. Страхът от асоциалност е велико нещо. А сега търся просто шепа вътрешна хармония. Сигурно звуча като хипи, но наистина започвам да се грижа за себе си като цяло. За духа си най-вече. За онази невидима част от нас, която постоянно пренебрегваме. Десет дена. Десет дена чай, цитрус и кленов сироп. Десет дена медитация, свещи и ароматизирани пръчици. Десет дена Тери Пратчет и много изрисувани скицници. Десет дена слънце и розовият албум на Zee Avi. Само по десет дена са нужни на всеки един от нас да се върне към себе си и да изтрие чуждата мръсотия от кожата си. Мисля, че всеки го заслужава. Обичам приятелите си и родителите си (обичам ви наистина МНОГО), но ме учите цял живот да обичам първо себе си. И за това отделих тези десет дена, за да започна да се обичам отново.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Самодостатъчност" не е страшна дума, Алиска, никак. Самодостатъчността е необходима, бих казала. В смисъл - редно е някак да сме си достатъчни, за да сме усмихнати, щастливи, красиви, успешни и т.н. Няма как някой да ни привнесе тези неща отвън. Да, може би има хора, които правят усмивката ни около 49 каратова и щастието ни - тежко до пръсване, но те само помагат. Щото ние ако си ги нямаме в нас тези неща, те няма как да ни нарисуват усмивка (и да успеят, ще е изтриваема) и да ни направят щастие. Да сме си самодостатъчни не значи да сме си себедостатъчни. Може да звучи леко алогично, но знам, че ме разбираш :) И, да, няма как да обичаме някой друг пълноценно, ако първо не обичаме себе си. А ние се обичаме, защото сме толкова невероятно прекрасни, че някак е крайно време да започнем да го забелязваме, нали :)) Не е честно всички около нас да го виждат, а само ние - не.
ОтговорИзтриванеМного те целувам!
И един подарък за Алиса, която се учи да се обича
Marshmallow Kisses
(много си ходи с ябълков чай и свещи)
Разбрах те напълно за това с себедостатъчността. Иначе мен може би преди ме беше страх да съм си достатъчна, защото го дефинирах като самота, а далеч не е така. Сами оставаме, когато изгубим и себе си. И на мен ми омръзна да не се уважавам и забелявам, крайно време е. А на теб даже ти го заповядвам, защото си такава дъга от качества и добродетели, че не ми се говори просто :D А пък поздравът ти съм го пуснала да се върти на repeat, че чудесно се вписва в тази ми вечер, а и по принцип :) Това е моят поздрав за теб, сигурна съм, че ще го почувстваш, както аз http://www.youtube.com/watch?v=JscMwXGKlqk (все още не знам как да го правя това само с името и без линка, съжалявам ;d)Много много мнооооого мило ми стана, че писа детелинке (сега съм на детелинки) и аз те целувам !!!
ИзтриванеМмм, даже си изпиратствах песничката :)) Мерси!
ИзтриванеА хватката с цъкащите се линкове ще опитам да я обясня с думи, щото ако ти напиша точно как се пише, няма да се види. Значи, между такива скобички <> пишеш a href="тук си пействаш линка", веднага след > пишеш името на песента или там каквото искаш и пак веднага след него отново между такива скобички <> пишеш /a
Ако така прекрасното ми обяснение не обяснява нищо - ето :D
(ти си на детелинки сега, ама на мен си някак ягодова и страшно ти отива, да знаеш :))
така запретвам ръкави и крачоли и ще пробвам тук... че да не се срамя под чужди публикации :D ще пробваме с Ленка, че тя ми е към Лили Алън и всичките такива прекрасници, които ме връщат в по-златните векове. Така.. Lenka Trouble is a friend Ауууу натиснках визуализация и изписа, че става ^^ ааа ама каква си ми фея ористница ти :* дори не съм го цъквала това "ето", вярвам в способностите ти да отваряш очите на невежите :D Благодаря ти отново много, а това с ягодката, много интересно, но все едно ме познаваш, на мен едно 90% от бижутата ми съдържат този плод (в декоративен вид де) ииии сега ми стана едно топличко ^^
ИзтриванеНаправила си най - трудната стъпка, по пътя към истинското щастие, към истинската хармония.. Поздравявам те!
ОтговорИзтриванетрудничко си е наистина... но без вътрешна хармония, как да се оправяме със заобикалящия ни хаос :D А поздрава ти ми е една от най-позитивно усмихващите песнички от плейлиста ^^ И следователно ме усмихна много ! Благодаря, ето едничка и за теб The Show целувки !!
Изтриване