Тя

Слънцето грее в лицето й,

но тя чака нощта.
Някой топли ръцете й,
но в очите и заспива мъгла.
Във нея е винаги цветно
дори когато не й се обича.
Свободна, красива, кокетна,
пеперудено най й прилича.
Но и тя понякога мълчи,
не, защото не й се говори.
Иска някой да я оцени,
за да има смисъл да се бори.
Тя е направена от чувства
от мисли, трепети и вятър.
Очите са й истинско изкуство,
прозорецът към нещо необятно.
Лудата Шапкарка ми е тя,
луда, защото е различна,
луда, но направена така,
че невъзможно много си приличаме.
Да, луда до незнайност.
От лудост прави чудеса.
Лудостта й е нещо уникално.
Лудост и безгранична доброта.
И тази нейна лудост й е чара,
две лъжици слънце, щипка смях.
И всичкото това на водна пара...
получаваме домашен звезден прах.
Това е само четвъртинка теб...
Дори и да отказваш да повярваш.
Тъжна, усмихната, добре и зле,
обичам те, недей да го забравяш.