събота, 21 април 2012 г.

На челото й беше написано "Омагьосана"... с перманентен маркер

Алиса следи едно предаване... което се върти около живота на 4 гангстерски съпруги. Но това, което тази вечер я накара да се замисли бяха думите на една от тях. Тя е разведена със съпруга си... той е правил хиляди мизерии и е влизал безброй пъти в затвора. Оставял я е сама, изневерявал й е и куп други гадости. И въпреки това тя не спира да му помага и обича. Твърди, че той е човека, който винаги се връща при нея и тя за него е единствена. Абсолютни глупости разбира се... Но това, което жегна Алиса е, че тя не е кой знае колко различна. Да, вярно, нейният Луд Шапкар не е мутра ( в този момент Алиса се разсмя, защото той е точно обратното), не я е унижавал никога, не е имал шанс да й изневери, защото не са били заедно, но я е оставял сама много пъти. И да, размишлява си тя, вярно, че всеки път се е връщал... но всяко следващо завръщане губи стойността си. И все пак, не това беше главното, което осъзна. В обърканата й главица изникна въпросът "Ами ако аз винаги съм готова да го приема обратно?". Ами да... до сега Алиса за тези 3-4 години веднъж не е изпълнила съдържанието на милион пъти използвания си израз "край, до тука беше, повече не мога, спирам". Алиса се мрази, че всеки път пред него остава безсилна. Но е кралица на сърденето или на игнорването, докато той не започне да й се жалва да му прости (Лудият й казва, че частта с прошката му била най-сладка и за това я разсърдвал). И тя се пречупва. И всичките Алиси в нея също. И дивата, която не дава дума да й кажат на криво. И властната, която гледа винаги да е отгоре. И адвокатката, която винаги защитава останалите Алиси и винаги печели делото. Но най-много се пречупва обичащата. А тя принципно е най-силна. Защото е сбор от всички останали. Пречупва се под смеещите се закачливи думи, с които той украсява монитора й. Пречупва се под бръчиците, които образуват усмихнатите му кафяви очи. Под малоумно смешните му мили обръщения към нея, които всеки път са различни. Тя знае, че когато го помоли за нещо той го върши, пази я и винаги и я спасява. Алиса заповяда (опита се поне) на Чеширския си приятел, да я спира, когато реши да пише на Шапкаря и той взе че се съгласи. Всеки път, когато Шапкаря й пише, Алиса пита първо Котарака преди да му отговори. Той се появява, но вместо да я перне през ръцете с опашката си й казва "има причина да си държиш на него дори и подсъзнателно... и колкото и да сте в тегави отношения...той те познава и те оправя". -Да, но колкото ме оправя, толкова ме и разваля - мисли си тя. Омагьосаният кръг на алисиния живот. Ами ако е омагьосана от заклинание или от вещица ? Не, Алиса обича вещиците, или поне има друга представа за тях. Значи е заклинание... Но от кого? Кой би причинил такова... нещастно щастие на едно достатъчно объркано момиче? Може би е някоя сърдита маргаритка, с която Алиса се е забавлявала като малка на "обича ме, не ме обича". И след като листенцата са свършили маргаритката е решила да превърне думите на Алиса в заклинание, което да й се върне някой ден. И сега тя, вместо маргаритки пита себе си... Но последното листенце го няма, за да й даде отговор. 

5 коментара:

  1. Aliske, sladko e i istinsko. Znae6 li koe e tujnoto, 4e gre6kite na drugite \ili na 6apkaria v slu4ia\ mogat da ubivat me4tite ni . . . A margaritkite - te ne se obijdat v tezi situacii, te znaiat kolko sudbonosni sa :-)

    ОтговорИзтриване
  2. знам лилава феичке... но нечестното е, че тези хора както убиват, така и съживяват мечтите ни. Аз чакам момента, в който или ще ги убие и остави така, или ще ги съживи и сбъдне. За това маргаритките са ми виновни на мен. Мисля че ми се ще всичките им листенца да са с един отговор.. Какъвто и да е той. Целувам те !

    ОтговорИзтриване
  3. Мечтите можем само ние да си ги убием като повярваме, че са невъзможни!

    ОтговорИзтриване
  4. ам... накара ме да се замисля с тези думи, но ако мечтата ни е един човек и в крайна сметка той не ни се сбъде.. не си ли губим времето ? Или трябва да опитаме всичко преди да се откажем ?

    ОтговорИзтриване
  5. От цялата история най-разумно ми прозвучаха думите на котарака "има причина да си държиш на него дори и подсъзнателно". Винаги има причина да обичаме някой, да мразим някой, да не понасяме някой уж без причина, да прощаваме на някой лесно, а на друг не и винаги причината, ако не можем да я открием значи е дълбоко стаена в нас. Има причина Алиса винаги да го приема обратно, та нали той я разсмива, той я кара да се чувства добре, не я обижда и т.н. Тя в него вижда 90% хубави неща и по-скоро се ядосва/ цупи, защото процентите не са 100. Все очакваме от някой на който държим или искаме за себе си да прави това и онова и да не прави друго. Няма човек на този свят, който да е перфектен според нашата представа, желания и очаквания, та ние най-често разочароваме самите себе се с нашите слабости как очакваме и искаме другите да са някакви тогава?!

    ОтговорИзтриване