Who's Mad now ?

Алиса отново е в "не знам" измерението (измерение, в което ти се случва нещо и като се сетиш за него след продължително обмисляне заключваш с "ох, не знам"). Така е от едно денонощие насам. Дори новите картини, които накачури по стените в стаята си, не и правят кой знае какво впечатление. Причина ? Писмо от Шапкаря. Алиса го обича още. Но и правилото на принцесите, което гласи "Принцесата умее да чувства и казва: "Обичам те!"... и не би го спестила... на никого!", не й дава смелост да му го каже, дори на бъзик. Дори, че го обича като човек. Дори само оби.. или чам.. Алиса знае, че ако го каже той ще реагира прекрасно и ще й каже, че и той я обича. Но я е страх, че неговото обичамте няма да е с мъката, с която тя го е казала. С онази сила на тези две думи, която прави значението им толкова вълшебно. Дори и тя не знае как го обича... но съвършено знае, че обича всяко негово несъвършенство. И би била с него до края на приказката си. Всички от Страната на чудесата й казват едно й също като мнение за неговите думи от писмото. "Той държи на теб. Ти си му важна. Има силни чувства към теб независимо какви." Ама кое му е независимото ? Когато при мен всичко е зависимо ? Зависимо от него! Съжалявам, но "независимо какви" не ме задоволява при положение, че съм зависима от този човек (това е тайна, принципно се водя независима принцеса). В писмото на му пишеше: 

Лудият Шапкар
Караш ме да се замисля.
Чувствам се не в мир със себе си от известно време.
Всеки предполагам, че се чувства така в даден период от живота си.. моят е в момента.
Както и да е, не си ми психоложка ..радвам се, че ти го казвам.. все пак си ми много ценен и мил човек..
Не искам да ми отговаряш сега. Това, че си отсреща е достатъчно.
Искам да знаеш, че държа на теб и съм благодарен, че те познавам. И не, не умирам, спокойно хаха.
Мисля си тия дни какво да ти напиша за рождения ден в Неделя и тва са някои от нещата, които мисля... казвам ти ги предсрочно.


Алиса не разбира и разбира. Не пита, опитва се да не мисли. Но все още чувства. Мислеше си да избяга от него, за да спре да го обича, но в това положение как да го направи ? Наранените ще станат двама. Алиса знае, че без Шапкаря няма да е същата. Сега обаче разбра, че и на него не би му било лесно... И сега лабиринтът от жив плет пак се затворя. И магията на омагьосаният кръг продължава. Някой каза "Старт!" и те отново се гонят. Докато един от двамата не отмалее и не се наложи другият да го носи. Поне тогава дано успеят да се стигнат. Ох, не знам..