Тишина в кафез
"Кажи сбогом, за да те дари Господ с ново здравей." През последните 4-5 дена Алиса среща тази мисъл върху какви ли не табелки, на какви ли не езици. И все за Шапкаря се сеща. И нещо в нея се свива при тази мисъл. Уморена е от неговото мълчаливо "незнамкаквоискам". Уморена е и иска да напусне белия кафез с легло от панделка, в който той я е поставил. Кафезът, който каза, че ще й служи за стъклен похлупак, както при розата на Малкият принц. За да я пази. Алиса стои в кафеза, не защото е заключена, напротив, дори вратичката е махнал. Но всеки път, когато тя реши да си тръгне, осъзнава, че отлети ли сега - никога няма да се върне. Тръгне ли сега, престоят й в този бял вълшебен кафез за птици ще е останал недовършен, а именно не сбъднат. Алиса много добре знае, че ако остане ще се мъчи. Но когато не знае какво се случва с Шапкаря, се тревожи. И никой не може да я посъветва от Страната на Чудесата. Познават нея. Познават него, но не в тази светлина. Не в алисина светлина. А той не говори с тях, само се смее и им налива чай. А тя го познава, въпреки че не го разбира. Но сега мълчи, за да го накара да реши. Мълчи, за да се научи да говори той. И сърцето й се къса, че мълчи и не му отговаря. "Ако ще се къса, да се скъса сега." - мисли си Алиса - "Да се свърши всичко и да си ушия ново." Ако Шапкарят не се научи да говори, Алиса ще си тръгне. От кафеза. От Страната на чудесата. От живота му.
Вчера си тръгнах. Осъзнах, че никой не може да е цял живот идиот. Дори и аз. Само че... сега идея нямам къде съм. Коя съм. И защо съм. В момента даже не мога да си ушия ново сърце. Нищо не мога.
ОтговорИзтриванеТа...преди да си тръгнеш (ако решиш), помисли къде искаш да отидеш. Щото Чеширския вика, че ако не знаеш къде искаш да стигнеш, няма значение на къде ще тръгнеш. И е прав, де. Обаче безпосочието е някак много объркващо. Понякога отчайващо и пълно със сълзи. Но се надявам да е така до момента, в който не осъзная, че всъщност е свобода. Обачеее... няма да е свобода, докато все още го обичам. А това (доколкото се познавам) може да продължи 5-6 живота. Въобще...всичко е твърде сложно.
Имам една кутия малини. Това звучи добре и някак оптимистично. Ще нахлузя короната (дето ми даде) и ще ям малини! Малките радости... скоро и за тях стана дума...въобще, ти и един друг човек ми четете мислите и чувствата неясно как, но е хубаво, че ви има. Осъзнавам колко несвързан и объркан е този коментар, но и в главата ми е така...и зад гръдния кош, в ляво...както и да е. Много те прегръщам!
(искам да намеря идеалната кройка за новото си сърце)
песничка, за теб :*
Ще успееш ! Шила съм и подгъвла сърца на много приятелки и съм убедена, че ще успея и своето да си скроя :) А когато казвам аз, винаги имам впредвид и теб :* А посоки много !!! Просто сме свикнали да гледаме по посока периферията на шапката. Избери си друга. Аз избрах да вървя към дъжда, към слънцето, към нечии очи. Просто досега той ме задържаше, сигурно още ме държи, но вече искам да се пусна заради себе си. Обичай си го. И аз ще го обичам навярно, защото е поставил висока летва, която трудно някой ще надскочи. Но това не значи, че няма да дам шанс на себе си да бъда по-щастлива, защото това съвсем не е най-щастливото НИ положение :) И винаги винаги винаги ми говори независимо дали объркано, метафорично или прозрачно, говори ми защото така знам, че не съм самичка в тази страна :( и аз те прегръщам и те обичам ! Поздравявам те с песента, която Шапкаря ми даде едно време да слушам когато съм му сърдита и по-късно осъзнах как всяка дума от текста описва всичко :) http://www.youtube.com/watch?v=9ce1zuSIZ5A
Изтриване