понеделник, 6 август 2012 г.

Почти липса..


И тази нощ ще бъда вещица.
Принцесата във мен заспа.
Взе си с нея полумесеца.
На мен остави ми нощта.
И тук със нея двете си мълчим.
Мълчим за спомени, мълчиме за тогава,
когато някой ни изпращаше звезди.
Въпреки, че няма право.
И смях ни пращаше, от девет планини в десета.
Повтаряше ни колко сме красиви.
Каза, че и той някъде е под небето
и докато не ни намери, не мисли да заспива.
А аз го чакам още... и сега.
Отвикнах самичка да заспивам.
Ще ми се да можех да го навестя,
но не остана в метлата ми гориво.
Не ми останаха и сили, нямам.
Останах само по надежда.
И всяка нощ ще бъда няма,
докато не кажеш нещо..

2 коментара:

  1. Eeeeee слънчице, това е прекрасно!!!! Браво!!! Възхитих се!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. благодаря принцесо... не съм писала стих от сигурно едно 10 месеца, ето че музата се появява, когато тя си реши хах целувкииии :)))

      Изтриване