Нощни художници

Луната й прави компания.

Една чакаща, спяща красавица.

С мисли, цели разстояния

и чувства от няколко страници.

Не може да спи и не иска,

чака звукът на крила.

От далеч идва, но вече е близко,

бухал с изрисувани крила.

А на тях с кратко послание,

Звярът и праща звезди,

усмивка, аромат и сияние,

които вплита в нейните коси.

А тя му изпраща вселени

и пъха по малко вълшебство във всяка.

Да му стигне за повече време

и да не заспи докато я чака.

Мечтае си за сънища и чай

с цяло резенче лимон за Него.

Но тихичко, че той не знае,

с очи ще му каже докато го гледа.

Опиянена от безсъние без време,

рисува по небето пеперуди.

Бяга от отровни ябълки и от вретена.

Заспи ли, няма кой да я събуди.