Няма да се бавя, ще съм кратка,
достатъчно време ти изгубих.
Думи, обещания... така нататък,
невидяни, несбъднати, нечути.
Оставям ти небето. На него подредих
падащи звезди, които съм събрала.
И когато ти е болно просто погледни..
Усмихни се и ще се почувстваш цял.
Уших ти нощи от коприна,
ще те галят и целуват вместо мен.
Ще оставям в празни чаши вино
за да те лекуват, когато си ранен.
И всяка нощ ще те сънувам
ще те предричам, като Пагане.
Ще ти пея, ще те пазя, ще воювам
и ще гледам винаги да си добре..
Като се събудиш няма да ме помниш,
но кафето ти ще е със дъх на мед.
Сложих ти магия, две лъжички обич,
щипка вяра и усмивка на дете.
Не искам да те пускам, още не.
Оставам в теб някъде отляво.
Докато гласът ти още е по мен.
Няма как да те оставя, съжалявам..
Няма коментари:
Публикуване на коментар