Разходка

Отново късно..
отново тук..
Пуснат телевизор,
прашна картина, затънтен звук.
Само часовниковите стрелки потрепват,
"Тук ли си?" тихо ми прошепват..
Да, наоколо съм,
но къде ли точно..
незнам, изгубих се нарочно..
просто търся мястото си на земята..
някъде там, в дъха на светлината.
Може би ще спра, ще се обърна
и ще се усмихна, но пак ще тръгна..
Ще се наведа,
да взема камъче,
което зад себе си да хвърля..
От глухарчета във въздуха ще нарисувам,
едно зелено-жълто лято..
далечно, непознато,
Сънените житни стръкчета, реещи се разпиляно..
танцът им върху тревата е тъй вълшебен и омаен..
минавам покрай тях, покланям им се и им махвам
за чао целувка със очи им пращам..
Но стига съм мечтала
сегашното ме чака,
цветни сенки, гланц и мъничко спирала..
да прогоня мрака.
Върнах ли се все пак тук, незная..
май останах там.. в кукленската стая.