сряда, 7 април 2010 г.

Безцветно

Днес съм някак си замислена,
някак не разбирам никой..
въпреки, че думите са смилени
аз си слушам тишината и заспивам.
Заспивам някак будна,
на дивана до балкона си заспивам,
Заспивам гледайки небето сиво,
то е тъжно, прилики откривам..
Чашата с кафе сърдито проследява,
сънливият ми отнесен поглед
не се събуждам, каквото и да правя..
дори и тя..
и още 3 кафени чаши неискат да ме стоплят.
Може би така ми е добре..
да ми е замаяно, безинтересно.
Защото точно в сегашния момент,
ми е тихо, спокойно и небесно.
Изкуство е да бъдеш тъжен..
с тъмни четки да рисуваш самота,
Музика е да си тъй погълнат..
от звуците на празна тишина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар