събота, 2 юли 2011 г.

Малинено сладко

Виждам, че си легнал..
и започвам да шептя.
Mинах покрай теб, завих те.
И те погледах малко, ей така.
Мъничко де, иначе не може..
как да те подмина със замах,
и понеже няма кой да ти разкаже..
сгуших се при тебе.. и заспах.
Приспивният ти мирис на малини,
тихо ми шепти...
"тук съм аз, не бой се,
а сега поспи"....
Страх ме беше да заспя,
не исках да загубя време..
в сънищната си мечта -
утрото ти да не ме отнеме.
Ти си спи, спокойно спи,
аз съм будна и ще се сражавам
с безброй чудовищни лами
и от вещици ще те спасявам.
Пък утре когато се събудиш
не ще ме помниш вероятно,
но ще съм оставила в съня ти
нещо розово от мен, и вкус на сладко.

4 коментара:

  1. Е нямам думи, седя и се чудя как да коментирам този стих... Адски добрия! Браво ! (:

    ОтговорИзтриване
  2. благодаря ти много мило момиче :*

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно е! Но не мисля, че ти трябва да бдиш над нечии сън, а те над твоя сън! Но стиха се е получил идеално, продължавай да пишеш! ^^

    ОтговорИзтриване
  4. еми да се надяваме, че ще се обърнат нещата един ден :D ако пък не, поне съм запазила спокойния сън на един човечец :) (гуш)

    ОтговорИзтриване