Доста след полунощ е.
Навън, на балкона седя.
Сънена, но будна все още,
разказвам си приказки, за да заспя.
Пък сънищата съм си ги скрила..
в една гора, далеч от всеки
и когато остана без сила
там се скривам и ми е леко.
А тази гора е вълшебна,
с много магия, светулки, дървета,
а аз вървя и рисувам
запълвам с пастели всички полета.
Дори когато ми се мълчи..
рисувам, не искам да спирам..
измислям си смях и лъчи
и няколко целувки избирам.
Ех тази приказна гора,
само тя ме чува и разбира.
Тук си ми харесва, за сега
и не мисля май да се прибирам.
Хубаво ми е далеч, на тихо.
И години ще минат ако трябва..
Името ти на ръката си написах
за всеки случай, да не те забравя.
Първия абзац ми е толкова познат!!
ОтговорИзтриванеМного е красиво, всеки се крие в една такава гора... Но повечето пъти реалността го разтриса и връща на земята! :)
аа ти си в къщичка от бисквитки и шоколад като в Хензел и Гретел, там си те представям :D много е хубаво всеки да си има такова местенце... трудно бих завела там някого. Точно заради тази изкривена реалност... доста е неприятна :)
ОтговорИзтриванеКолко познато наистина. А колко хубаво би било някой друг да ти разказва приказки за "лека нощ".
ОтговорИзтриванехубаво би било Петя, но докато чакаме този някой да дойде да ни почете няма голям шанс да заспим скоро :D пък той си е добре дошъл :))
ОтговорИзтриване