Многоточие от ноти

Трудно ми е да говоря..
като няма за какво.
Трудно е да кажа
каквото и било.
За това мълча и си рисувам ноти
и те са песни.. и мелодия и смисъл
и говорят повече от мен самата..
разказват за този, който ги е писал.
Пращам ги по личния ми гълъб,
връзвам ги за лявото краче.
Пътят му не ще е лек, а дълъг...
но рискувам.. за да ти ги занесе.
Рискувам, да, но ти не знаеш.
и едва ли ще го разбереш...
едва ли ще ме разпознаеш,
и думите ми разчетеш.
Той ще кацне и ще чуеш тихия му писък.
ще потропа на прозорчето ти изтощен,
за да остави малкия хартиен свитък..
с бледо розовата панделка от мен.
Но ти сега, не искаш... нямаш нужда,
имаш си и песни и книжа,
не ти се занимава с нещо тъй ненужно...
с някакви си нарисувани слова.
Но спокойно, аз разбирам,
вслушвам се даже докато мълчиш.
Взимам си ги думите и песента си взимам,
но сърцето ми можеш да го задържиш.