четвъртък, 23 юни 2011 г.

Ако ти се помълчи с мен

Здравей. Отново пиша тук,
знаеш, че другаде не бих...
така изказано без звук,
мога да го вместя.. в стих.
Мълча понякога и не за друго,
просто ми е леко с тишина.
И със риск да бъда леко груба...
предпочитам нея.. за сега.
Мълчи и ти,
нека помълчиме заедно.
Без да мислим..
без да се стремим..
без да се опитваме да е забавно,
нека просто помълчим.
В мълчанието, хората са казали,
можеш да откриеш много думи.
Всяко нещо неизказано..
мислите си, чувствата и разни други.
Ако пък поискаш - говори.
Аз мога и да слушам без да гъкна,
и ако думите ти ме ранят, не ме мисли..
ще те пообичам малко, а после ще си тръгна. :)

сряда, 15 юни 2011 г.

Театрално

Всеки ден е като нов
всеки ден е равен на обичам,
като написано във малка строфа,
в която срещам някой друг, различен.
Някой непознат, горящ,
и знам, че той ще ме обикне.
някой, който ще остане за ноща
и ще ме пази без да мигне.
Но някакси не искам да го виждам,
още не... нека се забави,
и без това свикнах да го чакам
даже мислех, че ме е забравил.
Знаеш ли, прилича ми на теб,
също толкова разсеян, непринуден.
В театъра го виждам най-отпред,
разсмива ме, покланя се, а после тръгва.
А аз оставам, даже след това
след като се спуснат тежките завеси,
след публиката, след спектакъла,
чакам следващата му пиеса.
Омръзна ми да си отивам..
да преодолявам и забравям,
защо ми е да те приспивам
и в спомените си да те оставям.
Ще има много други постановки зная,
с друг сценарий.. нов герой и чувства
но щом прожекторите се угасят накрая..
не ще усетя същото изкуство.
Не е ли някакси наивно,
че не искам друг на сцената да срещам
не искам ролята ти друг да взима
на принцът в просяшката дреха.

петък, 10 юни 2011 г.

Разни дилеми

Дали да пиша..
дали да покажа..
само въздишам,
какво да ти кажа.
Дали да се радвам,
дали да вярвам
постоянно се чудя..
какво да направя.
Дали ще ме чуеш,
дали ще усетиш..
дали ще ме видиш,
дали ще се сетиш.
Дали да извикам
че те искам до мен,
или да изчакам
до някой друг ден.
Да изчакам до утре..
до Сряда
до някога..
да изчакам
звездите
морето
и лятото..
Дали да изчакам ти да ме викнеш
и дали ще съм там след като мигнеш.
Незнам, и незнам
какво да ти кажа
виждам те там
на улицата по паважа.
Виждам лицето ти
във всеки разминал се
и прескача сърцето ми,
че тук някъде скрил си се.
Но не, отново и отново
не те виждам, няма те
тръгвам тогава..
И когато се срещнем,

попътни миновачо,
може би ще остана
там с теб във здрача..