понеделник, 6 март 2017 г.

Когато Луната я няма

Небето е празно и заспива само,
защото няма кой да му свети.
Скрита Луната изписва с перо
стихове тъга по житните полета.
Не и се грее тази вечер,
и светът под нея спи във мрак...
Магия сърцето и обрече
да принадлежи на Върколак.
Тя го чака търпеливо
през девет планини в десета,
да се върне и да я открие
по стъпките на лунната пътека.
А той във сенките сега заспива
от битки и надежди уморен,
самотата нежно с одеало го завива
и държи душата му във плен.
Насън Луната го целува, 
а той и гали златните коси..
тя със обич го лекува,
а той я кара да блести.
Прошепва тихичко на него тя
преди да си отиде с мрака..
"Аз съм твоята Луна,
там съм..
и ще те чакам."

Няма коментари:

Публикуване на коментар